Ние срещаме нашите умрели в момента на заспиването и отново в момента на събуждането, но не го помним - само споменът за това остава в подсъзнанието. Абстрактното мислене и стремително разрастващият се материализъм са изградили стена между живеещите на земята и онези, които живеят в Духовния свят. Връзката ни не прекъсва, но е неосъществима само за земното ни съзнание.
Ако мирогледът на човека приживе е бил изграден само върху материалистически схващания, интереси, пълно отричане на Бог и съществуване на живот след смъртта, там - отвъд, в свят, където нищо вече не е като на земята, това което съществува като живот, след време няма да е достъпно за него. Да се усещаш жив и буден, но да нямаш необходимото съзнание, за да можеш да схващаш съществата от този нов свят и да не можеш да общуваш с тях - това е много тъжно нещо... ТОВА Е САМОТАТА. В Духовния свят, където няма смърт, самотата е равносилна на смърт.
