Коя беше книгата, която Ви даде любов към книгите?

Като дете може би книжката беше „Без дом“. В по-зрели години книгата, която ме накара да започна да чета по-усилено, беше „Малката книжарничка край Сена“. Не е връх в литературата. ? Даже сега по-скоро избягвам такава литература, освен ако наистина не съм много натоварена и не искам да се ангажирам много емоционално, но пък тогава си спомням, че много ми хареса.

Домашното ни задължение вкъщи със сестра ми ни беше да четем книги.. за малки деца, които искат да тичат навън беше доста скучно занимание :D и голяма мъка. Но когато на 6-7г добутах до половината Да обиколиш света за 80 дни на Жул Верн и нещо в мен се пречупи - толкова необятен свят; герои, в които да се влюбиш и ценно осъзнаване на много неща. Оттогава се старая да запазя този пламък в себе си?

Книгата, която запали моята любов към четенето е „Да убиеш присмехулник”. Прочетох я, когато бях на 15 години и след нея останах изключително впечатлена от това колко смисъл и дълбочина могат да носят книгите. Това е книгата, която ми проправи пътя към всички класики, които прочетох след нея, които впоследствие ми станаха любими книги.

Колко хубаво! ❤️ Понякога една книга не просто ни впечатлява, а отваря врата към цял нов свят. Може би най-ценното е, че „Да убиеш присмехулник“ не просто е събудила любовта ти към четенето, а те е отвела към още много литературни съкровища. Интересно ми е дали днес, ако я прочетеш отново, ще я почувстваш по същия начин?

"Пипи Дългото чорапче" естествено. Накрая плаках, че свършва, и тормозех майка си да разбере какво прави Пипи.

Нормалните измъквания от положението - пак е с приятелите си, трябва да ядеш сирене като нея, да помагаш... Голямата чаша с кафе сутрин още се спазва неизменно :)

Учудвам се, че хората помнят книгата, която е запалила любов към книгите. Аз категорично не я помня. Започнах да чета някъде на около 5 години, като се научих да го правя докато си играехме с едно по-голямо съседско дете на училище, в което аз неизменно бях ученичката, а тя (вероятно не по-голяма от втори клас) беше учителката. У дома нямаше книги и никой не ми е чел за лека нощ. Но имаше библиотеки. Помня, че започнах с едни големи (като формат, не като страници) книги с много картинки и малко текст - приказки, разбира се. Докато се прибера у дома вече бях прочела едната, а останалите две (даваха само по три книги) бях прочела до края на деня и на следващия ден отново бях в библиотеката. Много бързо изчетох всичко налично в този формат, а на библиотекарката ѝ писна да ѝ се мотая в краката и започна да ми препоръчва по-дебели и по-малки по формат книги. Всичките бяха за приключения и ги четях с огромно удоволствие, но не помня нито едно заглавие. Помня, обаче, колко се бях вдъхновила, и как ( някъде във втори клас) започнах да пиша "повест". За щастие, бързо осъзнах, че започвам да повтарям вече прочетени истории и зарязах писането, но четенето си остана любимото ми занимание. Любимият ми час в училище беше когато ни диктуваха препоръчителна литература за лятото. Не оставях непрочетена книга докъм девети-десети клас, когато западноевропейската и руската класическа литература много ме озориха. Изчетох Достоевски, но "Война и мир" четох по диагонал, а Гогол прочетох чак след като завърших гимназия. Като погледна назад, не мога да кажа, че някоя книга е причина за любовта ми към книгите, мисля, че съм се родила с тази любов. Дори не знам, дали това е любов или просто потребност, като нуждата от храна, вода и сън.