Дървото на живота

Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всич­ко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духов­ното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така.

"... Срамежливо се надявам, че този мой обратен пог­лед не е само старешко бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си, надявам се – и за други от моето поколение. Нали единст­веният начин за оценка е сравнението! Току-виж след го­дини някой друг се сравнява с мен и с моето време... Мисля си, оня вечен въпрос на човечеството – „Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме?” – си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да от­говоря на моето „Откъде идвам..."

Станка Пенчева