Дневниците на една курва + 7-те смъртни гряха

1. Мутренски купони, властни мъже, красиви девойки от провинцията, които не знаят къде са попаднали и какво ще им струва това. Лица от кориците, къпещи се в блясък и затънали в дългове, плащани от богати женени мъже, даващи пачки и скъпи подаръци, но взимащи много повече. Сводници, босове и спортни звезди, претенции за почтеност в кривото огледало на мръсното задкулисие. Наркотици? Аборти? Престъпления? Да, има от всичко.
„Дневниците на една курва“ съдържа неподправени истории за грозната истина, прикрита с много грим, лъскави атрибути на привидния успех, пари. И онази крива усмивка на една красива жена, научила истината за живота по един особено жесток начин - докато е вярвала в любовта или се е спасявала от мизерията. Героинята на Калина се казва Мария. Тя има много лица и до едно са реални. Мария е събирателен образ на всички онези момичета, с които мъжете изневеряват. Мария е била там, в кревата, когато мутри са се „поръчвали“, когато дилъри са продавали, когато сводници са преследвали, когато почтени бизнесмени и известни личности са си плащали за секс. По един или друг начин. Мария е онази жена, от която всяка съпруга се ужасява, а всеки съпруг пожелава. И нейната история не е просто за секс. Това е истината у нас, още ближеща раните си от прехода. Той роди онези лица, които все още разпределят пачките, властта и триумфа. А зад тях се крият гнилите тайни на т. нар. елит. Всички истории в книгата почиват на действителни случаи. Който се разпознае, има гузна съвест...

2. Похот, чревоугодие, алчност, леност, ярост, завист, гордост – седемте смъртни гряха. Те са седем, но кръговете на Ада са девет. Има място за всички. Добре дошли в Ада под небето. Моят живот.
Аз знам, че ако има нещо, което не мога да простя на себе си, то е да не греша. Мога да страдам и да предавам душата си, понякога на Дявола, понякога на някой ангел. Аз съм грешница. Но не съм сама. Всички ние сме грешници. Това ни е съдбата.
Всички герои в тази книга са грешници. Не ги съдете. Преди да ги осъдите, простете на себе си. Не за друго, а за собствените си грешки, които със сигурност не само сте правили, но и повтаряли. Помнете, че е човешко да се греши, а божествено – да се прощава.