Гепардът

Задната страна на книгата е доста пострадала от влага. Страниците са пожълтели от времето, а на титулната има подпис на предишен притежател. Без липси и без подчертаван текст.

Появила се след смъртта на своя автор, който едва ли някога е мечтал за такава литературна слава, творбата на Джузепе Томазо ди Лампедуза предизвиква голям интерес не само в Италия, а и далеч извън нейните предели; предизвиква дълги и разгорещени литературни спорове.

Джузепе Мариа Фабрицио Салваторе Стефано Виторио Томази, херцог на Палма ди Монтекиаро и принц ди Лампедуза е роден на 23 декември 1896 г. в сицилианския град Палермо. Семейството му е една от най-старите и влиятелни фамилии сред сицилианската аристокрация. По-късно загубва влияние и е принудено да продаде много от именията си.
„Желая да се направи всичко възможно за публикуването на „Гепардът“. Валидният оригинал е събран само в една голяма тетрадка, написан на ръка“ – заявява в завещанието си Лампедуза. И тук се появява въпросът: какъв е романът, който първите и читателите след тях са чели и доколко неподправен и автентичен е бил той? Споровете за текстовата достоверност на „Гепардът“ не стихват и до днес.
За „Гепардът“ Лампедуза посмъртно получава литературната награда „Премио Стрега“. Филмът на Лукино Висконти, създаден по романа „Гепардът“, е удостоен със златната палма на фестивала в Кан. Легендарно е участието на Бърт Ланкъстър в ролята на Салина, Клаудия Кардинале като прекрасната Анджелика и Ален Делон – Танкреди.

„За да остане всичко както си е, трябва всичко да се промени.“ ~ Джузепе Томази ди Лампедуза

Заменям за някое от следните заглавия (по договаряне и в зависимост от жанра и състоянието на книгата):
1. Албена Шкодрова - „Соц Гурме“
2. Деница Райкова - „Котешки истории“
3. Весела Тотева - „Падение и спасение“
4. Олга Кръстева - „Мигове в кибритена кутийка“
5. Георги Константинов - „Туфо - рижата звезда“
6. Георги Константинов - „Вечно подранил“
7. Людмила Филипова - „Стъклени съдби“
8. Галя Маринова - „Наркомани разказват“
9. Галя Маринова - „Билет за никъде“
10. Антон П. Чехов - „Кащанка“
11. Димитър Воев - „Поздрави от мен боговете“
12. Чавдар Шинов - „Петък вечер“
13. Чавдар Шинов - „Големите маневри“
14. Стефан Мавродиев - „Ресто“
15. Димитър Гюрков - „Културизъм“
16. Атанас Джананов - „Културизъм за всички“
17. Атанас Джананов - „Културизъм за младежи“
18. Едуард Успенски - „Крокодилът Гена“
19. Едуард Успенски - „Новите приключения на крокодила Гена“
20. Стефан Никитов - „Древните цивилизации - Книга 2“
21. Людмила Филипова - „Войната на буквите“
22. Катя Антонова - „Десет женски изневери“
23. Татяна Лолова - „1/2 живот“
24. Надежда Драгова - „Паисий“
25. Блага Димитрова - „Лице“ (издание от 1997 г.)
26. Евгения Димитрова - „Зара“
27. Теодора Димова - „Майките“
28. Теодора Димова - „Адриана“
29. Иван Арнаудов - „Жирафчето“
30. Михаил Михайлов - „Богосъздателят“
31. Фания Фенелон - „Девическият оркестър на Освиенцим“
32. Делия Фиальо - „Касандра - Част 3“
33. Луис Сепулведа - „Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети“
34. Йонми Парк - „За да живея“
35. Банди - „Забранени истории от Северна Корея“
36. Манал Ал-Шариф - „Да се осмелиш да шофираш“
37. Мариана Димитрова - „Американски синдром“
38. Джон Бойн - „Момчето с раираната пижама“
39. Адам Хигинботъм - „Полунощ в Чернобил“
40. Том Роб Смит - „Дете 44“
41. Ойя Байдар - „Котешки писма“
42. Едуард Успенски - „Лелята на Чичо Фьодор или бягството от Портоквашино“
43. Славомир Грабовски, Марек Нейман - „Нощта на котарака Филемон“
44. Владимир Леви - „Травматология на любовта“
45. Владислав Тодоров - „Цинкограф“
46. М. Яблонски, А. Бачински, Б. Бокуш, Ю. Вишни - „АВС културизъм“
47. Ваня Щерева - „Образцов дом“
48. Казуо Ишигуро - „Никога не ме оставяй“
50. Казуо Ишигуро - „Ноктюрни“