Млада, сексуално освободена жена е заведена от своя любовник в един замък, където по собствена воля става негова робиня. Многобройните еротични сцени с преобладаваща садомазо окраска, гротескните манипулации, на които е подлагана героинята (металните пръстени на нежните ѝ части, ебонитовата запушалка в задното отверстие...), всичко това е предадено със сдържан тон и с една естетска целомъдреност на описанието, която препраща по-скоро към сексуалния фантазъм, отколкото към реалната случка. Отвъд еротиката стои идеята за любовта като пълно подчинение, за „щастието да бъдеш роб“, както е озаглавен предговорът на Жан Полан, който със сигурност и днес би събудил противоречиви чувства и разнопосочни тълкувания.
Избраната оценка е: