О като Оргазъм + З като Закови ме

Двете книги се продават заедно на посочената обща цена.

1. Сексуална война зад стената

Карълайн Рейнолдс има нов апартамент в Сан Франциско, кухненски робот – но не и О (и тук не говорим за Опра). Кариерата й на дизайнер процъфтява, от офиса й се разкрива прекрасна панорама към залива, прави убийствен хляб с тиквички – но от О няма и следа. Нейният Клайв е най-великият котарак, тя има прекрасни приятелки – но не и О. Комбинацията е непоносима: без О и със съсед – сексуален дракон, тя е подложена на звуков терор – стонове, плесници и дори мяукане.

Още първата нощ тътенът от сексуалната битка зад стената обсебва Каролайн. С нейното монашество е свършено. Незадоволена и раздразнена, К. ще се опита да разбере що за птица е този Саймън, когото постоянно чува, но никога не е виждала.

2. Aлис Клейтън забърква поредния възхитителен коктейл от хумор и горещи моменти – ще си оближете пръстите!

В продължението на „О като оргазъм“ любимците Карълайн и Саймън преодоляват опасните завои на новата си връзка, докато наглеждат къщата на приятели в Сан Франсиско.

Играта на „къща“ никога не е била толкова забавна и толкова смущаваща. Докато шефката й е на меден месец, Карълайн работи като луда във фирмата за интериорен дизайн. На всичкото отгоре е главен дизайнер в реновирането на разкошен стар хотел в Сосалито. Така че докато сексапилният фотограф Саймън кръстосва света по работа, двамата са плътно в режим „раздялата укрепва любовта“. Но пък нямат оплаквания от страхотния секс за добре дошъл! Саймън обаче решава, че му е писнало да пътува и изведнъж се завърта вкъщи за по-дълго. За много по-дълго. И иска Карълайн да направи същото. Макар любовният живот на техните приятели да отвлича вниманието им повече от достатъчно, в крайна сметка Карълайн и Саймън ще трябва да изгладят недоразуменията в своята връзка. Не че е лошо да живеят заедно, но трябва ли да се хвърлят в другата крайност? Ябълков пай и домашен уют? Никой не иска режим „далеч от очите, далеч от сърцето“, но ще могат ли да създадат собствено клише някъде по средата?