Леко измачката корица,но вътре в книгата всичко е запазено.
Всичко започва с едно домашно по литература — очаква се учениците да напишат писмо до починал велик учен, президент или философ, но в случая с тийнейджърката Лоръл истинският порив я отвежда другаде. Тя избира да пише на Кърт Кобейн, защото невероятната ѝ сестра Мей е била луда по музиката му и също като него е починала млада.
Скоро Лоръл успява да изпълни цялата си тетрадка с писма до мъртви хора като Джанис Джоплин, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Джуди Гарланд и Ейми Уайнхаус, но не бърза да покаже написаното на учителката си. Само пред мъртвите тя намира да открехне вратата към своя свят, където освен спомена за вълшебното ѝ детство се крие и изключително много тъга.
Неусетно Лоръл заживява истински в писмата си, а в гимназията — като насън. И не спира да пише на мъртвите — за новото училище, за новите приятелства, за необикновеното момче Скай, за музиката, за разбитото си семейство, за първото си истинско влюбване и най-вече за болката от загубата на сестра си. Както и за тяхната тайна.
Избраната оценка е: