Книгата е четена веднъж, но има леки следи от времето. Рядко издание!
Съвременен, провокативен роман в стила на Джак Керуак, Хенри Милър, Ъруин Уелш.
Главният герой на „Реквизит за въображението“ е анонимен млад писател, автор на „Млад писател“ (писателят Юлиян Димитров се появява само като „персонаж“ някъде към края, информацията за него частично се покрива с тази от изцяло цитирания, спечелил конкурс къс разказ). Играта на идентичности, на „постоянно трескаво търсене на себе си“ е изразена чрез втръсналия топос на пътя, безброй класически перипетии като задължителни препятствия, в които аз-ът се изгражда - смисилът на познатата схема обаче е преобърнат, вместо bildungs-поуки и усвояване на уроците от живота, бившият студент по психология се самоунищожава в нескончаеми „купони“ с изобилие от наркотици, алкохол и секс, сее смърт, защото „още от първата страница е надвиснала зловещата сянка на СПИН“. Допреди да захване скитничеството си, аз-разказът тече с обещаваща сръчност, но обхваналото читателя истинско удоволствие от текста постепенно се изпарява, след като се зареждат (кино) епизодите с „подземния“ свят, напълно оправдаващи заглавието на романа. Интересите на Учените парадоксално се екзамплифицират с други пасажи от „Реквизит за въображението“ - докторът на философските науки Мирел се вълнува от връзката между изкуството, еротиката и порнографията, дъщеря му Нина, отглеждащата канабис в саксии на терасата си асистентка по теория на литературата в СУ, се проваля с докторат за влиянието на изящната словесност върху живота, членът на Нобеловия комитет, българистът д-р Йенсен изригва дълги тиради за публикуването под псевдоним в посткомунистическата ситуация. Със завидна за възрастта лежерност аз-ът експлицитно се позовава на Бай Ганю с онова „Булгар, булгар!“, но много подмолно тече сюжетът „Всички са маскари“ - и homo scriptor, и homo academicus: университетът с напилите се в „Яйце“-то професори и учтиво подкрепящите ги в йерархията доценти и асистенти, корумпираните в БАН, проституиращата поетеса, изкуфелите и завистливи писатели и т.н.
Книгата ще се хареса на тийнейджърите, ако те изобщо четат и са чували за Керуак, Буковски, Милър, The Doors. ~ Борис Ангелов
***
Излезе странна книга от непознат автор, с неподходящо и незапомнящо се заглавие - „Реквизит за въображението“. Авторът е Юлиан Димитров, издателството - „Христо Ботев“. Романът обаче е зареден с амбиция, която сякаш казва - ще видите кой съм. Ако не сега, то скоро. На моменти текстът е наистина блестящ. Писанието е в стила на Хенри Милър, Уилям Голдмън, Ървин Уелш и други култовци, долавя се и латиномагика вътре... Нещо като български „ню-ейдж“ - с родна живописност, но с непозната за традициите ни виталност. Романът си има кусури, но ще си позволя едно твърдение: в прозата ни става нещо важно. Ще си позволя и едно очакване - за нова книга от Димитров. ~ Бойко Ламбовски
Заменям за някое от следните заглавия (по договаряне и в зависимост от жанра и състоянието на книгата):
1. Албена Шкодрова - „Соц Гурме“
2. Деница Райкова - „Котешки истории“
3. Весела Тотева - „Падение и спасение“
4. Константин Константинов - „Разкази и повести“
5. Георги Константинов - „Туфо - рижата звезда“
6. Георги Константинов - „Вечно подранил“
7. Людмила Филипова - „Стъклени съдби“
8. Галя Маринова - „Наркомани разказват“
9. Галя Маринова - „Билет за никъде“
10. Антон П. Чехов - „Кащанка“
11. Любен Станев - „Тази хубава зряла възраст“
12. Чавдар Шинов - „Петък вечер“
13. Чавдар Шинов - „Големите маневри“
14. Стефан Мавродиев - „Ресто“
15. Димитър Гюрков - „Културизъм“
16. Атанас Джананов - „Културизъм за всички“
17. Атанас Джананов - „Културизъм за младежи“
18. Едуард Успенски - „Крокодилът Гена“
19. Едуард Успенски - „Новите приключения на крокодила Гена“
20. Стефан Никитов - „Древните цивилизации - Книга 2“
21. Олга Кръстева - „История за куче, без куче“
22. Катя Антонова - „Десетте женски изневери“
23. Татяна Лолова - „1/2 живот“
24. Надежда Драгова - „Паисий“
25. Блага Димитрова - „Лице“ (издание от 1997 г.)
26. Евгения Димитрова - „Зара“
27. Теодора Димова - „Майките“
28. Теодора Димова - „Адриана“
29. Елена Алексиева - „Синдикатът на домашните любимци“
30. Михаил Михайлов - „Богосъздателят“
31. Фания Фенелон - „Девическият оркестър на Освиенцим“
32. Делия Фиальо - „Касандра - Част 3“
33. Луис Сепулведа - „Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети“
34. Йонми Парк - „За да живея“
35. Банди - „Забранени истории от Северна Корея“
36. Манал Ал-Шариф - „Да се осмелиш да шофираш“
37. Мариана Димитрова - „Американски синдром“
38. Джон Бойн - „Момчето с раираната пижама“
39. Адам Хигинботъм - „Полунощ в Чернобил“
40. Том Роб Смит - „Дете 44“
41. Ойя Байдар - „Котешки писма“
42. Едуард Успенски - „Лелята на Чичо Фьодор или бягството от Портоквашино“
43. Славомир Грабовски, Марек Нейман - „Нощта на котарака Филемон“
44. Владимир Леви - „Травматология на любовта“
45. Владислав Тодоров - „Цинкограф“
46. М. Яблонски, А. Бачински, Б. Бокуш, Ю. Вишни - „АВС културизъм“
47. Ладислав Филип - „Културизъм за жени“
48. Казуо Ишигуро - „Никога не ме оставяй“
50. Казуо Ишигуро - „Ноктюрни“
