Терез Ракен

Краищата на книгата са доста пожълтели от времето, но самата тя няма никакви други забележки, освен едва забележими следи от влага в долния ляв ъгъл. Без липси, без подчертаван текст.

Емил Зола е един от най-големите писатели на Франция от втората половина на 19-ти век. Роден е в семейство на италиански инженер, но рано остава сирак и познава лишенията и оскъдицата.
В най-хубавите си творби той разголва с изобличителна сила политическото и морално падение на буржоазията.
В предговора към второто издание на "Терез Ракен" (1868 г.) Зола се обявява за "писател-натуралист" и определя основния проблем на своето творчество. Големият писател е обаче преди всичко реалист, и не може да не изобрази подтискащата го еснафска среда, ограниченото мислене и дребнавите стремежи. Привидно "кротката" госпожа Ракен, която егоистично възспира поривите на буйното, жизнерадостно дете Терез, за да я превърне в безволево същество, създава предпоставките на бъдещата съпротива срещу робското съществуване. С криворазбраната майчина любов госпожа Ракен прави от Камий негоден за живота човек. Търсенията на неуспелия, недостатъчно талантлив и примитивен Лоран, чиито стремежи са насочени към задоволяване на животинските му нагони, се преплитат със съдбата на Терез и Камий. Независимо от ограниченията, които Зола сам определя в предговора на книгата, в разгръщането на действието той поставя редица проблеми, които доразвива в следващите си романи.

Заменям за някое от следните заглавия (по договаряне и в зависимост от жанра и състоянието на книгата):
1. Албена Шкодрова - „Соц Гурме“
2. Деница Райкова - „Котешки истории“
3. Весела Тотева - „Падение и спасение“
4. Олга Кръстева - „Мигове в кибритена кутийка“
5. Георги Константинов - „Туфо - рижата звезда“
6. Георги Константинов - „Вечно подранил“
7. Людмила Филипова - „Стъклени съдби“
8. Галя Маринова - „Наркомани разказват“
9. Галя Маринова - „Билет за никъде“
10. Антон П. Чехов - „Кащанка“
11. Димитър Воев - „Поздрави от мен боговете“
12. Чавдар Шинов - „Петък вечер“
13. Чавдар Шинов - „Големите маневри“
14. Стефан Мавродиев - „Ресто“
15. Димитър Гюрков - „Културизъм“
16. Атанас Джананов - „Културизъм за всички“
17. Атанас Джананов - „Културизъм за младежи“
18. Едуард Успенски - „Крокодилът Гена“
19. Едуард Успенски - „Новите приключения на крокодила Гена“
20. Стефан Никитов - „Древните цивилизации - Книга 2“
21. Людмила Филипова - „Войната на буквите“
22. Катя Антонова - „Десет женски изневери“
23. Татяна Лолова - „1/2 живот“
24. Надежда Драгова - „Паисий“
25. Блага Димитрова - „Лице“ (издание от 1997 г.)
26. Евгения Димитрова - „Зара“
27. Теодора Димова - „Майките“
28. Теодора Димова - „Адриана“
29. Иван Арнаудов - „Жирафчето“
30. Михаил Михайлов - „Богосъздателят“
31. Фания Фенелон - „Девическият оркестър на Освиенцим“
32. Делия Фиальо - „Касандра - Част 3“
33. Луис Сепулведа - „Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети“
34. Йонми Парк - „За да живея“
35. Банди - „Забранени истории от Северна Корея“
36. Манал Ал-Шариф - „Да се осмелиш да шофираш“
37. Мариана Димитрова - „Американски синдром“
38. Джон Бойн - „Момчето с раираната пижама“
39. Адам Хигинботъм - „Полунощ в Чернобил“
40. Том Роб Смит - „Дете 44“
41. Ойя Байдар - „Котешки писма“
42. Едуард Успенски - „Лелята на Чичо Фьодор или бягството от Портоквашино“
43. Славомир Грабовски, Марек Нейман - „Нощта на котарака Филемон“
44. Владимир Леви - „Травматология на любовта“
45. Владислав Тодоров - „Цинкограф“
46. М. Яблонски, А. Бачински, Б. Бокуш, Ю. Вишни - „АВС културизъм“
47. Ваня Щерева - „Образцов дом“
48. Казуо Ишигуро - „Никога не ме оставяй“
50. Казуо Ишигуро - „Ноктюрни“