Българската артилерия през войните за национално обединение 1912-1918

Допълнителна информация:

Вече се навършват 111 години от началото на войните за национално освобождение и обединение на България 1912-1918 г., но интересът към тях не престава, което е напълно обяснимо. Тези войни са едно от най-крупните събития в историята на България след освобождението на страната ни от османско робство. Същевременно те са събитие с общонационално значение, довело до изменения в политическата карта на Източна Европа. В тези войни България и българският народ играят първостепенна роля, защото ги чувстват като продължение на националноосвободителните традиции и борби за освобождение, изпитвайки чувство на историческа отговорност. Те разкриват редица национални черти на българския войник, което има важно историческо значение за поколенията. Смятам, че читателите ще придобият по-обстойна информация за славните традиции на българските артилеристи от миналото. В книгата разглеждам ролята и значението на артилерията през двете Балкански и Първата световна война. Целта е читателят да придобие обстойна информация за промяната на схващанията в употребата на този род войски, наложен от опита в предходните войни с навлизането на новостите, и как това довежда до промяна в тактиката за водене на съвременен бой в световен мащаб. Сегашните схващания са, че от тогава до сега артилерията няма почти никакво развитие, освен в далекобойността, обновяването на системите, най-вече в разработките и приложението на боеприпасите, което е неоспорим факт, но, реално погледнато, тя най-много се е развила в начина си на управление и насочване. Непрекъснатото свиване на щатовете изисква от артилеристите по-голяма комбинативност, натренираност и опит. След всяка война винаги се е отчитала ролята на артилерията като крайно необходима и винаги количествено недостатъчна. Винаги се е доказвала нуждата от бъдещо увеличаване на артилерията, но при изпълненията веднага се срещат познатите трудности като слаба икономика, а оттам и липса на финанси.
В момента българската армия върви по сложният път на реформите. Всичко това е политика и стратегия на една държава, но съобразявайки се с историята, трябва да се има предвид, че в случай на необходимост за обучението на един артилерист се изисква много повече време и опит в сравнение с колегите му от повечето родове войски. В досегашните разработки които разглеждат участието на артилерията през Балканските и Първата световна война, не се обръща подобаващо внимание на практикоприложните елементи от дейността ú. Такива са взаимодействието ú с пехотата, въвеждането на модернизацията и успешното ú използване във войните.В тази книга не се разглежда подробно осмислянето на опита, натрупан от българската артилерия в редица важни от практикоприложна гледна точка насоки.
Не се отчитат положителните страни и допуснатите слабости по отношение на редица съществени моменти. Каквито са използването на авиация и балони като средство за разузнаване, причините за непрекъсната подмяна на артилерийския парк и грешният подход в отделни случаи. Професионално изпълненият дълг и проявеният героизъм от личния състав също не са изчерпателно и обективно представени към момента, както и съвместните действия с нашите коалиционни партньори и взаимоотношенията ни с тях. Всичко това обуславя необхо-димостта от един нов прочит на артилерийската история в периода 1912-18 г.
Целта на тази книга е да запознае читателя със съшността, организацията и тенденциите в бойното използване на артилерията в Българската армия през войните за национално обединение. На тази база да се направят полезни за съвременната история изводи. Формираните обоб-щения и изводи могат да послужат като солидно изходно начало за разкриване, уточняване и описване наличието и механизмите на проя-вление на редица сходства и закономерности в миналата, настоящата и бъдещата история на България.
Книгата не се ограничава само във времето от 1912 до 1918 г. Обхващат се и част от събитията преди двете Балкански войни, и предпо-ставките, довели за сбъдването на редица факти и измерения, свързани с разглеждания период. През всичките тези години се поставят основите на количествения и качествения скок, осъществен от артилерията в общия процес на военното строителство. При това следва да се
отчита, че той се реализира в условията на изключително тежки външнополитически и икономически условия.
В основния времеви интервал, в който се простира изследването (от 1912 до 1918 г.), се проследява и анализира участието на
артилерийските подразделения в осигуряване отбраната на морските граници и присъединените области в района на Егейско море,
в осъществяване на черноморската отбрана и в съвместната дейност с коалиционните ни партньори.
Периодът е достатъчно голям и дава възможност да се определят закономерностите в организационното изграждане; развитието на схващанията за използване на артилерията в боя и операцията; нивото на подготовка и самото бойно използване с пехотата, авиацията и другите родове войска, влизащи в състава на формированията.
В Първа глава се разглежда организационното количествено и качествено отношение на българската артилерия от 01 септември 1885 г. до навечерието на Първата балканска война и всички ръководни документи за управление на артилерията в периода. Анализира се изпъл-нението на приетия през 1903 г. Закон за устройството на въоръжените сили и приложението му в артилерийските подразделения при влизането им в Първата балканска война.
Във Втора глава се разглеждат организацията, действията и бойното използване на артилерията в действащата армия през
двете Балкански войни. Изследва се взаимодействието между пехотата и артилерията в операциите и как артилерийските командири, без да притежават количествено превъзходство, получават необходимия превес над противниковата артилерия.
В Трета глава се разглежда бойното използване на артилерията в настъпателния и позиционен период на Първата световна война, а също и как прибързаните политически решения и взаимоотношенията с коалиционните ни партньори оказват своето влияние в организацията на артилерията. Основната цел на популяризацията на такива важни епизоди от българската история е насочена към това, да се докаже, че артилерията не започва и не завършва с всеки един от нас. Нещо повече! Следва да се разбере, че тя е една кауза, на която са служили и са обричали своя живот хиляди българи. Така е било и така следва да бъде, за да има не само съхраняване и приемственост, но и развитие на бойните традиции. Липсата на популяризация идва от факта, че участниците в тези войни току-що се завръщат по домовете си, и започва Първата световна война. Мащабите ú поглъщат цялото внимание на човечеството, с което интересът към войните на Балканите изчезва.
Съвременен и обективен прочит за близкото и далечното минало на артилерията е не само необходим, а и наложителен! Крайната идея на този прочит е да се формира не само необходимият минимум от знания, но и да се провокира интересът към историята.
Пълно и подробно описание за участието на българската артилерия във войните през 1912-1918 г. все още няма. Нужно е да се системати-зират и изучат множество документи, като се вземат предвид и мемоарите, записките, дневниците на действащи лица, за да се излезе с едно пълно изложение, с което да се запознаят и всички държави, участвали в нея.
Един от авторите, писали по проблема, е генерал-майор доцент Нешо Нешев, на тема „Бойно използване на българската артилерия през Първата световна война”. Разработката разглежда подготовката на българската артилерия, взела участие във войната, кратка характеристика на действията на артилерията в настъпателния и отбранителния период на войната, и дава оценка за действията на българската артилерия през Първата световна война. Приложена е и карта на бойните действия на артилерията при атаката на Тутракан през 1916 г. Доцент Нешев подчертава, че успешните действия на българската артилерия до голяма степен се дължат на високата подготовка, която получават фицерите въвВоенното училище в София, в школите за запасни офицери в Княжево и Скопие, а така също и в създадената през 1917 г. Артилерийска стрелкова школа за преподготовка на артилерийски кадри.
В написаната от авторски колектив „История на българската артилерия” е събран систематизиран материал за развитието и действията на българската артилерия в различните епохи от хилядолетната история на българската държава. Книгата започва със създаването ú през най-ранните епохи на феодализма, като отразява основните моменти от развитието, укрепването и участието úú в сраженията до края на Втората световна война. Особено подробно, аргументирано и конкретно са отразени онези етапи от развитието на артилерията, в които най-ясно и
убедително проличават изкуството, мъжеството и героизмът на българските артилеристи в Сръбско-българската война (1885 г.),
Балканската война (1912-1913 г.) и Отечествената война. Разгледани са организацията и въоръжението на българската артилерия при участието на руските и съветските специалисти в подготовката на българските артилеристи. „От черешовото топче до ракетата” е книга на Яко Молхов, в която се разглежда историческият път на българската артилерия от създаването на черешовите топове до участието ú в Отечествената война. На основата на богат фактически материал той накратко описва нейната славна и героична летопис, редом с богатите ú бойни революционни традиции. Най-силно се набляга на високото бойно майсторство и героизъм, проявени от артилерийските омандири и бойци през войните. Показана е и помощта на руските и съветските артилеристи при създаването и развитието на българската артилерия.
В „Материал за история на българската артилерия” – 1937 г., ген.-майор Ангел Ангелов исторически обработва въпросите за зараждането, преобразованието и превъоръжаването на българската артилерия. В тях той излага мотивите си за нуждата от издаването на нови устави, правила и наставления за стрелбата, правейки съпоставка с методите за обучение и практическа стрелба съгласно изпълняваните.
Прави се аналогия за връзката с миналото и прилагането им във войните по документи, намиращи се в архивите на комисията и в Минис-терството на войната. В систематизираните материали исторически се разглежда развоят на превъоръжаването с нова материална част, обучението и артилерийската подготовка, организацията на артилерийската снабдителна служба в навечерието на мобилизацията и на
Софийския артилерийски арсенал и огнестрелните складове по време на снабдяването на армията с бойни припаси.
Настоящата книга дава обща характеристика за употребата на артилерията в Балканската война и направените съвсем кратки изводи за бъдещето, вследствие на поуките от Първата световна война.
В дисертационен труд на тема „Отбраната на морско крайбрежие от българската армия през войните за национално обединение на България 1912-1918 г.” полковник доц. д-р Анатолий Прокопиев изследва развитието на тактиката по отбраната на морските крайбрежия през войните за национално обединение на България. Разработката разкрива същността, характера, особеностите и тенденциите в развитието на отбраната в тези участъци. Артилерията е разгледана като елемент на огнева мощ при оформянето на линейната и подвижна отбрана в уязвимите места за десант. Цялостното определяне състоянието на проблема изисква да се признае, че в някои публикации се засягат отделни моменти от организацията и бойното използване на артилерията. В тези и други публикации са изяснени отделни детайли от
изследваната в книгата проблематика, но в същото време те са богат източников материал за нейното написване. От посочените трудове и публикации е видно, че на проблематиката за артилерията от Българската армия през Балканските и Първата световна война няма пециално посветени изследвания. С разработването на тази проблематика ще се разкрие същността, характерът, особеностите и тенденциите в развитието на артилерията и на тази база ще се направят полезни за съвременната история изводи.
Книгата е написана въз основа на преобладаващи нови, непознати и малко използвани документи и материали относно разглеждания период. Първостепенно място заемат материалите от Държавния военноисторически архив (ДВИА) – гр. Велико Търново. Обстойно са изследвани съхраняваните в ДВИА – Велико Търново и Военноисторическа библиотека устави и наставления. Застъпени са индивидуални и колективни военнотеоретични трудове, както и статии от специализирания периодичен печат. Въпреки голямата проучвателна дейност на архивни документи, ръкописи и публикации, устави и наставления книгата ми няма претенции за изчерпателност. Тя е първи опит за по-цялостно изясняване на артилерията през този период.
Тези трудове дават представа за развитието и участието на българската артилерия през войните, но не и за точната организация и най-вече за бойното използване на артилерията в българската армия през изследвания период.
Досега в българската историография няма цялостен труд, посветен на тази проблематика. Въз основа на тази богата изворова база сметнах за целесъобразно да разработя първата си по рода цялостна разработка, която да е посветена на артилерията през войните за национално
обединение на България.