В сянката на две империи

Допълнителна информация:

Едно от нещата, с които традиционно се гордее българинът, е неговата история. Обичаме да казваме, че имаме славна история без да подозираме колко много всъщност не знаем за нея. Още от създаването на държавата ни до сега липсват сведения, които едва ли някога ще бъдат запълнени. България е превърната в страна със забравени герои и изчезващи традиции. Не знам дали има друг народ които има претенции, че има образователна система равна на световната, а така слабо да познава своята история.
По напълно обясними обстоятелства историята ни е заличавана от византийци, турци, гърци, сърби, румънци, руснаци, македонци и др. но има и нещо друго, в зависимост от водената политика, науката не популяризира пред българската общественост интересни събития които са се развили на наша територия с наше участие.
Съвременният българин се захранва от автори които се цитират един друг, нагаждайки я всеки път към интересите на властващата политическа сила в следствие на което се получава еднородна информация която води до липса на интерес.
Ако се освободим от предразсъдъците и дадем шанс на историците, искрено се надявам, че успехите няма да закъснеят.
Напълно съм наясно, че историята ни, не неможе да се възстанови изведнъж и само от един човек, та дори и той да разполага и с неоспорими материали, извори и факти. С цялото си уважение за стореното до тук, но след прочита на книгата сами ще се убедите, че в историята ни все още съществуват бели петна който се нуждаят от проучване и има много въпроси които чакат своя отговор. Историческата ни наука трябва да се разкрепости и да дава все повече светлина върху описания период. Далеч съм от мисълта, да се отрече всичко сторено до тук и всичко ново да се приема безкритично. Пагубно за родната ни история би било, ако старите митове се заменят с нови.
Книгата разглежда външната политика на Русия, чиято главна цел е да постигне влиание над Константинопол и православното население на Балканите в периода 1772-1886. Идеята зачева серия от военни конфликти които целят да се извоюва територия от Османската империя намираща се между руските земи и Черно море, но тъй като Русия все още няма развит морски потенциал на който да разчита се залага на сухопътна война. Пътят към целта минава през завоюваните от османците през XIV век български земи населени с българско население. Великите сили, винаги ще се преструват на силно обезпокоени от апетитите на Русия и на думи ще бранят своя икономически изостанал, но
потенциален клиент който купува въоръжение за армията си изсмуквайки жизнените сили на поробените народи.
Руско-турските войни на територията на България винаги са пораждали надеждата за свобода в цялото поробено население на Балканите и са го тласкали към активни действия в подкрепа на Русия. Подписаните мирни договори не променят живота на поробените, но за да поддържа духа у тях, Русия като победител винаги си изписва правото да покровителства християните в Османската империя.
Описаните войни не само дават отражение върху престижа на Османската империя, но и водят до промени, в източната част на континента. Българската буржоазия и българското общество като цяло не са в състояние да осмислят и асимилират напълно тези промени, но въпреки
това сред тях се зараждат идеи, които показват стремеж за приобщаване към цивилизования свят. Освободителните тенденции сред българите се подклаждат и от борбите на съседните балкански народи. В тях нашият народ участва, като се надява, че ще получи същото съчувствие и помощ на съсед, когато дойде и неговият час.