Книгата е в ново състояние.
Масимо е собственик на малко кафене в сърцето на Рим. Клетвата за закрила вечно е останала в него, но не иска нищо повече от това да обича любимия град и кафенето с клиенти — приятели, близки…
Така идва моментът да си кажат сбогом и всеки да продължи по своя път…
⸻
Изминали са две години. Много неща са се променили в живота на Масимо, но той още не може да забрави зеленооката парижанка — всяка вещ в дома му, всяка звезда на нощното небе над Рим му напомня за нея. В кафене „Тибери“ също са настъпили промени — няма ги някои от любимите клиенти, дошли са други. Само атмосферата е останала същата — уютна и топла, с шеги, клюки и закачки сред аромата на кафе.
Докато един ден, като дежавю, в кафенето не влиза момиче. Масимо първо чува гласа — топъл, ясен, весел — и е очарован, а после среща и усмивка, която може да изпревари светлината на утрото. Мина идва от Верона, за да работи в бутиков магазин в центъра на града. Младата жена търси известно заведение, където се приготвя най-доброто кафе с нутела в Рим.
Масимо е объркан, смутен и поразен от дълбоките ѝ сини очи. И отново има желание да създаде уникална рецепта: най-фантастичното кафе — специално за нея! Това е първото от много кафета — сутрешни и вечерни. И началото на много споделени красиви залези и романтични кътчета, известни само на истинския римлянин.
Когато обаче Масимо е готов за нещо повече, миналото пристига неочаквано. И го заставя да направи своя избор — на кого да дари сърцето си? Защото то е едно и той може да го даде само на жената, която ще остане всяка вечер с него — завинаги!
Избраната оценка е: